Циганска /ромска/ общност в гр.  К ю с т е н д и л

 

                       /из книгата “ПАНОРАМА на общностите

в Югозападна България, 1999г., автор Йордан Котев/

 

©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

      Данни за появата на ромите по нашите земи има от времето на второто българско царство. Според една от теориите техният произход е от чергарски номадски племена, от земите между Северна Индия и Иран. Според някои автори те са наследници на част от пуспунските племена. В периода V-X век, те се разселват в страните на предна Азия, Северна Африка, Балканския полуостров и постепенно утвърждават своето присъствие в цяла Европа. Днес те говорят развалено индийско наречие, изпълнено с турски, арабски, влашки, български и др. думи. По местните кюстендилски ромски представи, те говорят “ерлийски език”.

       По време на османското присъствие по нашите земи и непосредствено след освобождението на България, ромите в Кюстендил живеят в две махали, наречени Долен и Горен Сериляк, от турски seril- жалко, плачевно. Едната махала долен сериляк е била разположена на запад от река Банщица, на мястото на фабриката на Симоне, по късно фабрика “Марек”, след това “Етавия”. Ромите са я наричали “Бари прут”- голям мост. Всъщност махалата се е намирала северно от Големия мост. Тя е била населена от хамали, джамбази, кошничари.

       Другата махала- “Горен сериляк” е била населена с ромски семейства по улицата от “Аджундар” към болницата, по южния скат на хълма “Намазге”, по горното течение на аджундарската вада, Катранлия. Днес все още има останали спомени в ромското население, че къщите по улицата “Харалампи Аничкин” от градинката на “Ильо Войвода” към болницата са били ромски и еврейски. Повечето от тези роми са били дасиканевци- български цигани /в Катранлия още живеят от тях/.

       През 1879 година след първото местно общинско преброяване, ромите в двата сериляка, при Бари прут и Катранлия са 466 души. Според записките на Владимир Караманов в ДА- К-л ф.269К оп 1 а.е.24, стр.149.    

       По хигиенни съображения към 1900 година кюстендилската община ги изселва в празните общински места, тогавашна мера в близката околност на града, североизточно от него “по левия бряг на протичащата тогава край града, река “Банщица” ”, в част от днешния квартал “Изток” на подветрената страна на града.

       Първоначално махалата е планирана, като на всяко семейство е даден по един парцел, малко пари и малко дървен материал от разрушаваните в града стари турски къщи. После е настъпило безредие и хаос, които и днес са едни от съвременните лица на квартала. Но навлезе ли се навътре в същността на махалата в това общество, се откриват строги и сурови принципи на все още запазено родово /кастово/ разделение, които се определят най вече от имущественото и социалното положение. В новия квартал на махалата пъчат снага много нови, големи, богати къщи, които съжителстват в пейзаж от мизерия.

       Първи в квартал “Изток” са дошли от катранлийците /Горен сериляк/ и са се заселили до /Лен/ р. Банщица. В първия парцел от към града е бил заселен Бай Мустафадаирджия” – днешния кмет /1999г./ на квартала Славчо Иванов е негов потомък.

       Днес около една трета от ромския квартал “Изток” от източната страна са дасиканевци. Другите две трети са роми с вече почти изчезнало мюсюлманско самосъзнание. Но тези особености тук никой не впечатляват.

       Кюстендилските роми в миналото са изкарвали прехраната си главно със занаяти; кошничарство, решетарство, ковачество, кожарство, вретенарство, джамбазлък и т.н. Малка част от тях са работили земеделие. По вяра по голямата част от тях са били мохамедани.

       През 1880 година населението на Кюстендил е било 9590 души, от които 500 души цигани-мохамедани.

       В 1887 година Кюстендил нараства на 10689 жители, а циганското население е едва 391 жители. Вероятно то е било най силно уязвимо от широко разпространените инфекциозни заболявания по това време по нашите земи. Пет години по късно в 1892 година, Кюстендил наброява 11383 жители, от които 478 са цигани, а в 1910 година- 13748 жители, от които 725 цигани, 1920 година- 15514 жители от които 758 цигани. През 1935 година в града живеят 3814 български домакинства и 234 цигански, или от общо 16187 души, от които 14114 българи, циганите наброяват 1069

Като 35 души са източноправославни и 1034 мюсюлмани.

       Мохамеданските цигани в религиозно отношение се управлявали /наставлявали/ от местната духовна турска власт, която чрез своите ходжи им изпълнявала разните религиозни треби по обрязването /сюнетлъка/ на новородените деца от мъжки пол, по събирането и разделянето на семействата и наследствата, съгласно религиозните норми. Повечето местни цигани-мохамедани празнували особено тържествено Гергьовден и Голяма Св.Богородица.

       Константин Иречек споменава в своите бележки, че циганите в Кюстендил, както в Търновско и Севлиевско са малко 8 на 1000 жители.

       През 1992 година техният брой е 6000 жители. През 1993 г. населението в квартал Изток, наброява 7800 души с близо 2000 души повече от 1991 година. През 1993 година около 80% от тях са без работа.

       В края на 1998 г. ромското население в квартала е 10256 души т.е всеки шести жител на град Кюстендил е от ромски произход. Погребенията в квартала за 1998 година са 45.

        ГрадКюстендил към 25 януари 1999 година наброява 65113 жители, а общината 80165 жители, с 72 населени места заедно с града. През 1997 година в общината са родени 567 души, починали 1261 души, сключени са 294 брака, или 55,2% отрицателен прираст. През 1998 година в Община Кюстендил са родени 544 души, починали 1152 души, сключени са 320 брака. Може би тук ще е интересно да се спомене, че последната възрастна жена, която е оставила спомен, че е бабувала при раждането на децата в квартал Изток  е баба Пашика- слабичка висока старица.

       В квартала има много добри строителни майстори, които държат на занаята и на името си не само в града. Има и няколко работилници на Николичевски път за производство на печки, за електрозаваряване и оборудване на павилиони и будки, кожарски цех.

       Но хазартът, чеинчаджийството, циганските банки, проституцията /за цяла нощ 1993 г. от порядъка на 70-80 марки, за еднократен сеанс 20-30 марки-б.а./, пиянството, наркоманията са характерни за района, където всичко се купува и препродава… от тарикатлък и най бедния изкарва за сухия хляб.

       Тук все повече се утвърждава благотворното възпитателно влияние на новите духовни общности.

       Водопровод в по голямата част на квартала няма, поради липса на средства. За понятия, като хигиенизиране и благоустрояване в тази безпътна действителност няма място. Но кюстендилската вокална група “Пауталия” с ръководител Румен Илиев е класирана на трето място на първия национален фестивал на циганската песен в Стара Загора. Широка е кюстендилската циганска душа, но не чак толкова, колкото е широка мизерията в квартала.

       Циганите- тези деца на волна простота, често са надарени от природата със забележителни способности: музиканти, занаятчии, майстори, строители, автомонтьори, железари, кошничари, заварчици и т.н. Удивителни чувства за ритъм и пластика, несравними спортни възможности.

       Началното училище в циганската махала е открито в началото на двадесетте години на двадесети век, а прогимназията значително по късно.

       През 1992 година по списък в началното училище в квартала са записани 1029 ученика, но тук не се разчита на образованието за бъдещето на етноса.

       Най празнуваните местни празници са Василица, Гюргьовица, Тодоровден, напоследък и Кюстендилска пролет. Но мощното присъствие на адвентната църква в квартала и няколкото по малки тук духовни общности все повече заличават самосъзнанието за етносна празнична действителност.

       На Василица- с която се ознаменува новата година при ромите, се готви курбан от пуйка, гъска, но най вече поради финансови затруднения от петел със зеле. Готвят се сърми за здраве и за берекет, баклава-татлия- за да е сладка годината. В цялата колоритна съчетана с мизерия обстановка, най възрастната жена приготвя ястията с песен:

       О Васили Васили, о бахтало,               О Васили Василе, о късмете

       телай крушка цикни чай                      крушка ми е крушка столовата

         айде пиргяс /имената/…                    По крушката малка мома

         Делес девла делес со мангел             айде извървило /имената/…на          

         девлестар                                             всички от семейството

         бут сос ти пе руп рупестър                Дай му /и/ Господ, дай му /и/

         мангин мангинестър                           каквото пожелае,

         айде нека перел                                   много здраве, много късмет,

         упра о алис                                           злато и богатство…

         делес девла делес са мангел

          девлестър

        

         О Банго Васили авел- кривио Васил идва- символ на здраве при ромската група в гр. Кюстендил.

       От 13 януари вечерта, семейството се събира на греяна ракия до около 05 часа сутринта на 14 януари. След 05 часа къщата си има полазник. Най стария в къщата излиза и пълни в съдове вода и с дрян на който са закачени железни пари с кърпа, благославя: Васил да ти донесе… и суровака за здраве. По късно младежите и девойките излизат от къщите, като някои от тях са преобразени като кукери.

       През 1999 година бях свидетел на празника в квартала, училището беше разпуснало учениците, или по точно те не бяха дошли на училище. Кукерската група бе съставена от седем младежи и девойки и около стотина сеирджии на възраст от 10 до 15 години. Групата която пиеше, пееше, свиреше и танцуваше /тръпки ме побиваха от страх, когато се смесвах с нея- б.а. обикаляше квартала, но повечето врати пред нея бяха заключвани, особено от представителите на новите духовни общности.

       Местният Гергьовден известен сред ромите мюсюлмани, като хъдерлез, херделези е тачен празник, защото Св. Георги е спасил по местните предания циганското племе от унищожение. До скоро от старите цигани е избиран “черибашия”, един вид цигански кмет, който поддържал връзка с общинската власт, поддържал реда и чрез него се предавали разни нареждания.

       В местната смесица от християнски и мюсюлмански представи и настроения, още от 04 май започват приготовленията за празника с омесването на козунаци. На 05 май “масовото приношение”- елес, се коля агне, някога на Караджа бунар, привечер се пече, пълнено или с гарнитура с ориз. Цяла нощ във веселие се дочаква изгрева на слънцето. На 06. май сутринта в типично циганско щарено нашествие, с народни веселия, с каруци, с музика се отива за пръчки от върба на реката в посока към село Ябълково, с които се кичат, а по късно украсяват с тех и домовете си. Момите си лепят тревката лепич по дрехите за да се лепят по тях ергените. Мъжете и жените се борят по ливадите за детеродие и се хвърлят в реката за здране и за спорна година. Да хвърлиш чужда булка в реката не е престъпление, а част от празника. Навсякъде мирише на пролет, започнало е “циганското лято”…

       За обяд, вече в къщите- около трапезата се посрещат гости.

       На 07 май /хамалин ден/ сутринта до обяд, в старата махала, на главната улица /стария площад/, където са се събрали старейшините на задругите до най стария, който е избран за устабашия, днес цар /шарената тояга е важен понякога и възпитаващ атрибут в ръцете му- б.а./ и който се разпорежда по време на празника в махалата, се забива бяло червеникавото знаме на хамалите с жълта рисунка, на която е изобразено буре с въже, носено от хамалин. На това място се носят за бедните и за здраве, козунаци, главите на агнетата, пари. Събират ги на куп, след което събраното се раздава на сиромаси и вдовици. Мъжете започват състезания и който изпревари взима жената на победения, а победения трябва да плати за да си я вземе отново.

       На третия ден на Гергьовден, най издръжливите, окомуш ромите, на патерица изпращат празника.

       Някога ковачите и хамалите, само мъже на третия ден на гюргювица отивали с каруци до с. Пиперков чифлик до чешмата на пътя, за изпращане на годината. Общото агне се готвело, сервирало и консумирало с необходимите салтанати по мъжки.

                                                       

                                                              06.08.1999 година




От същия автор:

adventisti-kyustendil.free.bg

arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg

avgust.free.bg

baba-yaga-kyustendil.free.bg

bahayci-kyustendil.free.bg

dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg

evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg

fevruari.free.bg

gospodin-znachenie.free.bg

granichki-manastir.free.bg

kalendar-kyustendil.free.bg

kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg

kyustendilska-eparhiya.free.bg

kyustendilska-prolet.alle.bg

mesets-april.free.bg

mesets-juny.free.bg

obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg

osogovo-mountain.free.bg

osogovskata-planina.free.bg

osogovskatausoynitsa.free.bg

pautaliya.free.bg

pautaliya-asklepion.free.bg

pchelarstvo-kyustendil.free.bg

poetry-kyustendil.free.bg

romi-kyustendil.free.bg

simvolika-na-tsvetovete.free.bg

skapotsenni-kamani.free.bg

sveti.mina.free.bg

svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg

usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg

yordan.kotev.free.bg

Designed and developed by Vladimir Kotev